РАЗМИСЛИ ЗА РЕВНОСТТА
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.
Вие обичате едно същество , но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.
Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: " Той може да направи някое престъпление". Любовта изключва всякакво съмнение. Когато в любовта има най- малкото съмнение, липсва нещо.
При ревността ти мислиш , че този ,когото обичаш , могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, че го намразиш, като го намразиш , ще го разрушиш.
Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи.
При любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим.
При любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.
Яви ли се някакво недоволство любовта изчезва.Най- малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение - е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Тя не търпи никакво користолюбие по пътя си.
Петър Дънов
понеделник, 25 април 2016 г.
четвъртък, 31 май 2012 г.
сряда, 9 януари 2008 г.
сентенция
"Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си,достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи."
Абонамент за:
Публикации (Atom)